Министър-премиерът на Австралия Джон Хауард
На мюсюлманите, които искат да живеят според законите на ислямския шариат, в сряда беше казано да се махат от Австралия, след като правителството насочи вниманието си към радикалите в опит да предотврати потенциални терористични атаки. Освен това Хауард разгневи някои австралийски мюсюлмани, като каза, че подкрепя идеята шпионските агенции да следят джамиите в страната. Цитат: „ИМИГРАНТИТЕ, А НЕ АВСТРАЛИЙЦИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ АДАПТИРАТ. Или го приемате, или се махате. Уморих се тази страна да се притеснява дали не обиждаме някой отделен човек или неговата култура. След терористичните атаки в Бали преживяхме възход в патриотизма на мнозинството австралийци. Тази култура се развива в продължение на два века борби, опити и победи от милиони мъже и жени, които са търсили свободата. Ние говорим предимно АНГЛИЙСКИ, а не испански, ливански, арабски, китайски, японски, руски или който и да било друг език. Затова, ако искате да станете част от нашето общество, учете езика! Повечето австралийци вярват в Бог. Това не е някакъв християнски, десен политически напън, а факт, защото християните – мъже и жени – въз основа на християнски принципи са основали тази страна и това е ясно документирано. Със сигурност е уместно да го демонстрираме по стените на нашите училища. Ако Бог ви обижда, тогава предлагам да обмислите някоя друга част на света за свой нов дом, защото Бог е част от нашата култура. Ние ще приемем вашите вярвания и няма да питаме защо. Всичко, което искаме, е вие да приемете нашите и да живеете в хармония и мирно съжителство с нас. Това е НАШАТА СТРАНА, НАШАТА ЗЕМЯ и НАШИЯТ СТИЛ НА ЖИВОТ и ние ще ви дадем всяка възможност да се наслаждавате на всичко това. След като обаче приключите с оплакванията, хленченето и боричкането за ЕДНО ЗНАМЕ, ЕДНА КЛЕТВА, нашите християнски вярвания или начина ни на живот, ви насърчавам настоятелно да се възползвате от една друга велика австралийска свобода: ПРАВОТО ДА НАПУСНЕТЕ СТРАНАТА. Ако не сте щастливи тук, ВЪРВЕТЕ СИ. Не сме ви принуждавали да идвате тук. Вие сте помолили да бъдете тук. Затова приемете страната, която ВИЕ сте приели!“
В книгата си “Диета за една малка планета” Франс Мур Лапе ни предлага да си представим, че сме седнали пред чиния, в която има дебел бифтек. “А сега си представете – продължава той, - че в същата стая стоят още 40 – 50 души, но пред всеки от тях има празна чиния. Зърното изразходвано за производството на вашия бифтек би било напълно достатъчно, за да напълни чиниите на тези гладни 50 души с полезна, калорична, вкусна зърнена каша.
Друга цена, която сме принудени да плащаме за консумацията на месо, е ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА. Отпадните води, изхвърлени от месокомбинатите и животновъдните ферми, са един от основните замърсители на реките и другите водоеми. Вече за никого не е тайна, че източниците на питейна вода на планетата не само се замърсяват, но и застрашително се изчерпват, и че месодобивната промишленост употребява вода особено разточително. Геотг Боргстрьом утвърждава, че отточните води от животинските ферми замърсяват околната среда десет пъти повече, отколкото градската канализация, и три пъти повече в сравнение с отпадните води на промишлените предприятия.
Лев Толстой пише, че като убива животни, за да яде плътта им, “ЧОВЕКЪТ УНИЩОЖАВА ВИСШИТЕ СИ ДУХОВНИ УСЕЩАНИЯ – СЪСТРАДАНИЕ И ЖАЛОСТ КЪМ ЖИВИТЕ СЪЗДАНИЯ, ПОДОБНИ НА НЕГО – И ПОТЪПКВАЙКИ СОБСТВЕНИТЕ СИ ЧУВСТВА, ОЖЕСТОЧАВА СЪРЦЕТО СИ.” И предупреждава: “КАК МОЖЕ ДА СЕ НАДЯВАМЕ НА ЗЕМЯТА ДА СЕ ВЪЗЦАРИ МИР И БЛАГОПОЛУЧИЕ, ДОКАТО НАШИТЕ ТЕЛА СА ЖИВИ ГРОБОВЕ ЗА УБИТИ ЖИВОТНИ?”
Като престанат да ценят живота на животните, хората престават да ценят и човешкия живот. Преди 2 600г. Питагор е казал: “ТЕЗИ, КОИТО УБИВАТ ЖИВОТНИ ЗА ДА ЯДАТ ПЛЪТТА ИМ, НЯМА ДА СЕ ПОКОЛЕБАЯТ ДА ПОСЕГНАТ И НА СЕБЕПОДОБНИТЕ СИ.”
Хората които влязат в месарница спокойно си купуват “свинско” или “телешко” но наистина биха се стреснали ако им предложат например кучешко месо. Може би свинята не им е достатъчно симпатична. Ако следваме правилно логиката, че можем да убиваме онези животни, които според хората не са достатъчно интелигентни или симпатични, то ще е естествено да оправдаем убийството на умствено недоразвити и психично болни хора.
Човекът е получил най-голямата привилегия – да притежава разум, да може да мисли и да разсъждава. Но това предимство е и най-голямата отговорност – отговорността за всички наши постъпки. Високата ни интелигентност не само че не ни позволява да действаме като хищници спрямо останалите животни, но тя дори ни задължава да преодолеем безогледния сляп егоизъм.
Интелигентността ни дава едно право, с което единствено ние хората сме надарени - правото на избор. От нас зависи какъв ще бъде този избор.
Постингът е събран от различни източници от мрежата, но изразява моето лично виждане.Едва ли ще са малко хората които няма да бъдат съгласни или такива на които просто не им пука, но ако накара поне един човек да се замисли, значи не е написан напразно....
МОЖЕ ЛИ НЯКОЙ ДА МИ КАЖЕ КОЙ Е ПИСАЛ ТОЗИ СТИХ :
Подозирам, че времето стига,
да откраднем каквото ни трябва.
Не по план... или даже по книга.
Нещо ценно, по-ценно от хляба -
да нахраним сърцата си с удари,
дето стоплят до крайност кръвта ни
и разбиват досадните тумори -
предразсъдъци. Те са стръвта ни.
Подозирам, че ние сме улов...
Умовете ни - страшните мрежи
от забрани, които ни струват
бавна смърт и гробтве с надежди.
Ние бързаме все да си тръгнем
и е кратка любов... Не живее.
Всеки шанс е врата да се върнем.
Но е клопка... А ние стареем.
Подозирам, че носим на много
от онази любов, дето дишаме.
Но чертата, наречена "сбогом",
е в ума ни.
По страх си приличаме.
Хората постоянно полагат огромни усилия да намерят любовта на живота си, да са обичани и да бъдат щастливи. От всякаде ни заливат лозунги -"Обичай, бъди обичан, иначе никога няма да си щастлив". Светът съвсем са е побъркал.
Ех, любовта.......колко откачени неща са направени заради нея! И още колко ще се правят ! Всички мислят , че най-трудно е да намериш човек, който да обичаш и който да отговаря на чувствата ти. Но това изобщо не е вярно. Много по-сложно е да задържиш любовта на някой. Ако даваха диплома в тази област нямаше да има много отличници, защото повечето хора са най-добри в това, да отблъскват от себе си тези , които най-силно обичат.
Любовта е най-простото нещо на света, но ние хората имаме невероятен талант да я усложняваме до максимум.
Ако една връзка върви нормално, без излишни скандали и проблеми, хората винаги започват да си мислят, че "има нещо гнило в Дания"!
Защото сме свикнали да гледаме сапунени сериали, в които главните герои са толкова по-обичани, колкото повече проблеми си създават сами. По цял ден от всички радиостанции ни опияняват разни лигави балади, които в най-добрия случай те карат да се чувстваш кото паниран кашкавал, а в най-лошият- да предприемеш красиво самоубииство в името на любовта.
Да задържиш любовта на някой е изкуство. И трябва всеки ден да му отделяш внимание, ако не искаш една сутрин да се събудиш прегърнал възглавницата до теб без да си спомняш откога не си споделял леглото си с никого.
Защото да бъдеш сам когато никога не си обичал е поносимо, но да си имал любов и да си я оставил да си отиде- това е мисъл , която би убила и най-големия егоист !
