МОЖЕ ЛИ НЯКОЙ ДА МИ КАЖЕ КОЙ Е ПИСАЛ ТОЗИ СТИХ :
Подозирам, че времето стига,
да откраднем каквото ни трябва.
Не по план... или даже по книга.
Нещо ценно, по-ценно от хляба -
да нахраним сърцата си с удари,
дето стоплят до крайност кръвта ни
и разбиват досадните тумори -
предразсъдъци. Те са стръвта ни.
Подозирам, че ние сме улов...
Умовете ни - страшните мрежи
от забрани, които ни струват
бавна смърт и гробтве с надежди.
Ние бързаме все да си тръгнем
и е кратка любов... Не живее.
Всеки шанс е врата да се върнем.
Но е клопка... А ние стареем.
Подозирам, че носим на много
от онази любов, дето дишаме.
Но чертата, наречена "сбогом",
е в ума ни.
По страх си приличаме.
Хората постоянно полагат огромни усилия да намерят любовта на живота си, да са обичани и да бъдат щастливи. От всякаде ни заливат лозунги -"Обичай, бъди обичан, иначе никога няма да си щастлив". Светът съвсем са е побъркал.
Ех, любовта.......колко откачени неща са направени заради нея! И още колко ще се правят ! Всички мислят , че най-трудно е да намериш човек, който да обичаш и който да отговаря на чувствата ти. Но това изобщо не е вярно. Много по-сложно е да задържиш любовта на някой. Ако даваха диплома в тази област нямаше да има много отличници, защото повечето хора са най-добри в това, да отблъскват от себе си тези , които най-силно обичат.
Любовта е най-простото нещо на света, но ние хората имаме невероятен талант да я усложняваме до максимум.
Ако една връзка върви нормално, без излишни скандали и проблеми, хората винаги започват да си мислят, че "има нещо гнило в Дания"!
Защото сме свикнали да гледаме сапунени сериали, в които главните герои са толкова по-обичани, колкото повече проблеми си създават сами. По цял ден от всички радиостанции ни опияняват разни лигави балади, които в най-добрия случай те карат да се чувстваш кото паниран кашкавал, а в най-лошият- да предприемеш красиво самоубииство в името на любовта.
Да задържиш любовта на някой е изкуство. И трябва всеки ден да му отделяш внимание, ако не искаш една сутрин да се събудиш прегърнал възглавницата до теб без да си спомняш откога не си споделял леглото си с никого.
Защото да бъдеш сам когато никога не си обичал е поносимо, но да си имал любов и да си я оставил да си отиде- това е мисъл , която би убила и най-големия егоист !
Открих един интересен сайт, всъщност на пазара са пуснали ново списание наречено self-help , стори ми се интересно като цяло тематиката му е за това как да живеем здравословно , саита е добре направен има много статии, дори да не си купите списанието сайта му е доста изчерпателен
Ето и някои от темите :
Как да си трансформираме слабостите в силни страни.
Simple life или изкуството да живеем семпло.
От кого наследяваме гените си.
Time management.
С българския мъж всичко изглежда възможно, но нищо не се реализира...
Bio-frendly / Био- защо, къде и как
и така нататък.....................
Ето го и линка : http://www.self-help.bg
Разочаровах ли те или те предадох ?
Трябва ли да чувствам вина или да обвинявам себе си?
Защото видях края, преди да сме поставили началото,
да, видях, че беше заслепена и знаех, че ще победя.
Така че, отнесох това, което беше мое с вечна правота,
отнесох душата ти навън в нощта.
Може би това е края, но не искам да спирам до там,
тук съм заради теб, ако те е грижа...
Ти докосна сърцето, душата ми,
ти промени живота и стремежите ми.
Но любовта е сляпа, разбрах това,
когато сърцето ми беше ослепено от теб.
Целувах устните ти, придържайки главата ти,
споделях сънищата и леглото ти,
познавам те добре, познавам уханието ти,
пристрастен съм към теб...
Сбогом, любима моя,
сбогом, приятелко!
Ти си единствена,
единствена за мен!