Пиша този постинг по повод скандала в село Ковачево, за тези които не са осведомени- става въпрос за  преподавателката Шеншибар Али в училище "Св. св. Кирил и Методий", която преподава на възпитаниците си забулена. Искам да уточня, че дори в Турция не е позволено такова своеволие на преподавателите. Та по повод ислямизацията в България  за която явно всички нехаят, защото сигурно ние сме единствената държава която с охота позволява да потъпкват ценностите и историята и искам да ви покажа как политиците на вън се справят с подобни провокации. Това го открих в един форум и силно ме впечатли надявам се да не засегна автора от който го взаимствам :
Министър-премиерът на Австралия Джон Хауард
На мюсюлманите, които искат да живеят според законите на ислямския шариат, в сряда беше казано да се махат от Австралия, след като правителството насочи вниманието си към радикалите в опит да предотврати потенциални терористични атаки. Освен това Хауард разгневи някои австралийски мюсюлмани, като каза, че подкрепя идеята шпионските агенции да следят джамиите в страната. Цитат: „ИМИГРАНТИТЕ, А НЕ АВСТРАЛИЙЦИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ АДАПТИРАТ. Или го приемате, или се махате. Уморих се тази страна да се притеснява дали не обиждаме някой отделен човек или неговата култура. След терористичните атаки в Бали преживяхме възход в патриотизма на мнозинството австралийци. Тази култура се развива в продължение на два века борби, опити и победи от милиони мъже и жени, които са търсили свободата. Ние говорим предимно АНГЛИЙСКИ, а не испански, ливански, арабски, китайски, японски, руски или който и да било друг език. Затова, ако искате да станете част от нашето общество, учете езика! Повечето австралийци вярват в Бог. Това не е някакъв християнски, десен политически напън, а факт, защото християните – мъже и жени – въз основа на християнски принципи са основали тази страна и това е ясно документирано. Със сигурност е уместно да го демонстрираме по стените на нашите училища. Ако Бог ви обижда, тогава предлагам да обмислите някоя друга част на света за свой нов дом, защото Бог е част от нашата култура. Ние ще приемем вашите вярвания и няма да питаме защо. Всичко, което искаме, е вие да приемете нашите и да живеете в хармония и мирно съжителство с нас. Това е НАШАТА СТРАНА, НАШАТА ЗЕМЯ и НАШИЯТ СТИЛ НА ЖИВОТ и ние ще ви дадем всяка възможност да се наслаждавате на всичко това. След като обаче приключите с оплакванията, хленченето и боричкането за ЕДНО ЗНАМЕ, ЕДНА КЛЕТВА, нашите християнски вярвания или начина ни на живот, ви насърчавам настоятелно да се възползвате от една друга велика австралийска свобода: ПРАВОТО ДА НАПУСНЕТЕ СТРАНАТА. Ако не сте щастливи тук, ВЪРВЕТЕ СИ. Не сме ви принуждавали да идвате тук. Вие сте помолили да бъдете тук. Затова приемете страната, която ВИЕ сте приели!“

 Месото изхранва ограничен брой хора  за СМЕТКА НА МИЛИОНИ ДРУГИ. Заради производството на месо зърното, с което биха могли да се изхранят хората, се превръща в храна за добитъка. По данни на Департамента за селското стопанство на Съединените щати повече от 90% от зърното произвеждано в Америка, отива за изхранването на крави, свине, овце и кокошки, които в последствие се оказват на трапезата. Статистическите данни побликувани от Департамента за селското стопанство на САЩ, свидетелстват, че ЗА ПРОИЗВЕЖДАНЕТО НА ЕДИН КИЛОГРАМ МЕСО СЕ ИЗПОЛЗВАТ 16 КИЛОГРАМА ЗЪРНО под формата на храна за добитъка.
В книгата си “Диета за една малка планета” Франс Мур Лапе ни предлага да си представим, че сме седнали пред чиния, в която има дебел бифтек. “А сега си представете – продължава той, - че в същата стая стоят още 40 – 50 души, но пред всеки от тях има празна чиния. Зърното  изразходвано за производството на вашия бифтек би било напълно достатъчно, за да напълни чиниите на тези гладни 50 души с полезна, калорична, вкусна зърнена каша.
Друга цена, която сме принудени да плащаме за консумацията на месо, е ЗАМЪРСЯВАНЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА. Отпадните води, изхвърлени от месокомбинатите и животновъдните ферми, са един от основните замърсители на реките и другите водоеми. Вече за никого не е тайна, че източниците на питейна вода на планетата не само се замърсяват, но и застрашително се изчерпват, и че месодобивната промишленост употребява вода особено разточително. Геотг Боргстрьом утвърждава,  че отточните води от животинските ферми замърсяват околната среда десет пъти повече, отколкото градската канализация, и три пъти повече в сравнение с отпадните води на промишлените предприятия.
Лев Толстой пише, че като убива животни, за да яде плътта им, “ЧОВЕКЪТ УНИЩОЖАВА ВИСШИТЕ СИ ДУХОВНИ УСЕЩАНИЯ – СЪСТРАДАНИЕ И ЖАЛОСТ КЪМ ЖИВИТЕ СЪЗДАНИЯ, ПОДОБНИ НА НЕГО – И ПОТЪПКВАЙКИ СОБСТВЕНИТЕ СИ ЧУВСТВА, ОЖЕСТОЧАВА СЪРЦЕТО СИ.”  И предупреждава: “КАК МОЖЕ ДА СЕ НАДЯВАМЕ НА ЗЕМЯТА ДА СЕ ВЪЗЦАРИ МИР И БЛАГОПОЛУЧИЕ, ДОКАТО НАШИТЕ ТЕЛА СА ЖИВИ ГРОБОВЕ ЗА УБИТИ  ЖИВОТНИ?”
Като престанат да ценят живота на животните, хората престават да ценят и човешкия живот. Преди 2 600г. Питагор е казал: “ТЕЗИ, КОИТО УБИВАТ ЖИВОТНИ ЗА ДА ЯДАТ ПЛЪТТА ИМ, НЯМА ДА СЕ ПОКОЛЕБАЯТ ДА ПОСЕГНАТ И НА СЕБЕПОДОБНИТЕ СИ.” 

Хората които влязат в месарница спокойно си купуват “свинско” или “телешко” но наистина биха се стреснали ако им предложат например кучешко месо. Може би свинята не им е достатъчно симпатична. Ако следваме правилно логиката, че можем да убиваме онези животни, които според хората не са достатъчно интелигентни или симпатични, то ще е естествено да оправдаем убийството на умствено недоразвити и психично болни хора.

Човекът е получил най-голямата привилегия – да притежава разум, да може да мисли и да разсъждава. Но това предимство е и най-голямата отговорност – отговорността за всички наши постъпки. Високата ни интелигентност не само че не ни позволява да действаме като хищници спрямо останалите животни, но тя дори ни задължава да преодолеем безогледния сляп егоизъм.

Интелигентността ни дава едно право, с което единствено ние хората сме надарени - правото на избор. От нас зависи какъв ще бъде този избор. 
      
Постингът е събран от различни източници от мрежата, но изразява моето лично виждане.Едва ли ще са малко хората които няма да бъдат съгласни или такива на които просто не им пука, но ако накара поне един човек да се замисли, значи не е написан напразно....