Ами така реших да нарека постинга защото забелязвам широко разпространение на тази мисъл. Но това което ще кажа Е:
ПОЛИТИКАТА Е КРАЙНА ПОСЛЕДИЦА, ПРАКТИЧЕСКОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА ФУНДАМЕНТАЛНИТЕ ИДЕИ, КОИТО ПРЕОБЛАДАВАТ В КУЛТУРАТА НА ДАДЕН НАРОД.
Ако искате да се борите за един по-добър свят, най-напред идентифицирайте характера на проблема. Не можем да се борим с последиците или да  ги променяме, без да се борим с причината и да я променим.
Ако човек прави онова което е по силите му, няма да изпитва вина, че не прави "някак" онова на което е способен.  И грешката която много хора допускат- да приемат дадена "идеологическа" група или движение само за да се покажат че  "правят нещо", че не са пасивни. Под "идеологически" имам предвид групи и движения, които се обявяват в полза на някакви смътно обобщени, неопределени политически цели - по този начин единственно помагат за поражението на собствените си идеи (разбира се ако изобщо имат такива) и за победата на техните противници.
Ако някаой иска да въздейства върху интелектуалната посока на движение на народа, първата стъпка е да сложи в ред собствените си идеи и да ги интегрира в убедителна теза, доколкото му стигат знанията и способностите. Това не означава да учи на изуст и да рецитира лозунги и принципи, нито изисква всезнание или всемогъщество (именно подсъзнателното очакване за автоматично всезнание у себеси и у другите проваля мнозина които искат да тръгнат на поход). Необходима е честност която се състои в това да знаеш какво знаеш, непрестанно да разширяваш познанията си и никога да не си затваряш очите за противоречие или да не го отстраняваш. С две думи: АКТИВЕН УМ

И НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ: НИКОГА НЕ Е ТВЪРДЕ КЪСНО ИЛИ ТВЪРДЕ РАНО ДА РАЗПРОСТРАНЯВАШ ПРАВИЛНИТЕ ИДЕИ - ОСВЕН В УСЛОВИЯТА НА ДИКТАТУРА!!!

..." никога не е твърде късно или твърде рано", та дори и в условията на диктатура. Ще приложа една велика мисъл на Ботев: " Няма власт над оная глава, която е склонна да се отдели от раменете в името на свободата на отечеството!"

Хубава мисъл, но Ботев, Раковски, Левси отдавна са умрели и най-голямата трагедия е че живеят в съзнанието на твърде малко българи...