Я сега да видим какво мислите по този въпрос... В сайта има толкова много философи и не се съмнявам, че ще прочета много интересни мнения. :)

Моят отговор е много прост - Човек без ЦЕЛ !

А моето мнение е,че няма презрени човешки същества!
Просто има човешки същества,които презират :)
Желая ти приятен ден! :) :) :)

Презрян от кого? Това не е нещо обективно, че да има "верен" отговор.

Има хора достойни за уважение, дори ако това е в разрез с "общественото мнение", аз ви питам за вашето лично мнение, защото има постъпки достойни за презрение, аз например слагам бездействието в тази графа...

Човекът- вълк.

Но не си се обосновала и се чудя как да го възприема ? В много древни митове вълкът е изобразяван като смел, благороден и интелигентен...

В заключение ще си замълча, всеки сам да си прави изводите...

Важно е да вървиш въпреки всичко, защото Пътят Е Сам По Себе Си! В Пътя се учим на всичко ...а който очаква постижения на всяка цена не е много мъдър.
То и Господ се забавлява, когато чува плановете ни. ;)))
Но и да отричаме всичко не е мъдро, така че, всеки с философсите си тежнения...

Но ако, живееш без да се стремиш към нещо, какъв си ти в действителност ?
Ще ти кажа - НИЩО !
За да живее, човек трябва да държи на три неща като върховни ръководни ценности в своя живот: Разум - Цел - Самоуважение. Разумът е неговият единствен инструмент на познанието – Целта е неговият избор на онова щастие, за което този инструмент трябва да работи, за да го постигне – Самоуважението е неговата ненъкарнена убеденост, че умът му е способен да разсъждава и личността му е достойна за щастие, което означава: достойна да живее.
Мога да продължа, но ще спра за да имаш време да смелиш информацията...

Онзи, който стои на пръсти, не е стабилен.
Онзи, който крачи нашироко,
не може да поддържа крачка.
Онзи, който се изтъква, не е просветлен.
Онзи, който мисли само себе си за прав,
не получава уважение.
Онзи, който се хвали, не постига нищо.
Онзи, който се перчи, няма да издържи.
Според последователите на Дао,
"това е излишна храна и ненужен багаж."
Те не носят щастие.
Ето защо последователите на Дао ги избягват.

Лао Дзъ

Според тези последователи какво представлява щастието? Вече разбрах кое не носи щастие, ами сега ми е интересно какво им носи щастие?

Да познаваш другите е мъдрост.
Да познаваш себе си е просветление.
Да управляваш другите изисква сила.
Да управляваш себе си – нужна е мощ.

Онзи, който знае, че има достатъчно, е богат.
Устойчивостта е знак за сила на волята.
Онзи, който остава там където е – устоява.
Да умреш, но не и да загинеш –
това значи да присъствуваш вечно.

Ще кажа само няколко думи, защото явно мислим в различна насока.
За мен мъдрец е човека който е построил домът ми, чиито покрив не е протекъл от близо 30 години, мъдрец е човекът проектирал колата, след чиято катастрофа ставаше само за скраб, а аз излязох от нея без драскотина. Не преовеличавам, хората казаха че е чудо, да, но аз не мисля така, един или няколко души са отговорни за това, именно на тях благодаря. Не мъдреците които се препичат на слънце с ръце вдигнати към небето, които и два домата не могат да засадят и да отгледат, създават удобствата от които всички се възползваме, без да се замисляме... Във какво се състои мъдроста им "нищото е всичко"? Това е извратено мислене, пробвай да ядеш нищо, да живееш в нищо, да "сърфираш" в нищо и т.н.
"Онзи, който знае, че има достатъчно, е богат."– Питай Бил Гейтс дали мисли така...

Много са според мен, но ще се спра само на по-по-най...... Това за мен е
-човек загубил напълно човешкото в себе си - озверял,озлобял, оскотял...
Според едно учение, три са типовете човешка съвест:
*
Първият е, когато човек съгреши към някого и в същия момент се почувства виновен за това което е извършил, осъзнае грешката си, разкае се и намери сили вътре в себе си да поиска извинение и прошка за действието си от този към който е съгрешил.
**
Вторият е, когато човек съгреши към някого и се почувства виновен, прояви колебание, хем му се иска да се извини, ту съжелява , ту несъжелява за постъпката си, осъзнава я но не намира сили в себе си да поиска прошка за това. В даден момент започва сам да се крие в собствената си вина.
***
Третият тип е, когато човек съгреши към някого и без да почувства за миг дори съжаление за стореното, разкаяние или нещо подобно, а напротив, каже сам на себе си, малко му е трябваше още по-вече, още по-вече да го накарам да страда....
Този третия тип е "достоен" за презрение.....
Поздрави!!!

не вярвах, че ще прочета смислен отговор, благодаря...

Човека е създаден да обича и да бъде обичан. Ако е обичан като дете, няма да развие нищо, за което да бъде презиран.